Мистичните пътувания на Дамата в синьо:
Сред чудесата в католическата църква особено място заемат известните мистични пътувания на монахинята Мария де Хесус де Агреда, проповядвала сред няколко северноамерикански племена през XVII в., без да напуска манастира си в Испания
Благочестивата душа:
Родена е на 2 април 1602 година в град Агреда, Северна Испания, под името Мария Фернандес Коронел-и-Арана и е едно от общо единадесетте деца на благородните и силно набожни Франсиско Коронел и Каталина де Арана.
- Още от най-ранна възраст изумява всички с необикновената си памет и благочестие, а едва 5-годишна започва да има ярки религиозни видения.
- Десетилетие по-късно, давайки обет за въздържание и целомъдрие, се отдава на пост, самобичуване и среднощни бдения, а 16-годишна успява да склони баща си да превърне фамилния замък в женски францискански манастир.
- Впоследствие орденът се разширява и извън замъка, премествайки се в манастира „Непорочното зачатие” в Агреда, на който става игуменка девет години след това.
През този период, вече дала обет и приела името Мария де Хесус, младата монахиня става известна в цяла Испания с духовните си и свръхестествени дарби – чете мисли, предсказва бъдещето, левитира и може да пребивава на две места едновременно (билокация).
Мистериозните пътувания:
Когато е около 20-годишна, Мария де Хесус често започва да изпада в мистичен транс, по време на който се пренася до северноамериканската колония Нова Испания (основана през 1521 година след завладяването на могъщата империя на ацтеките и включваща испанските територии на север от Панамския провлак), където проповядва християнството на няколко местни индиански племена, в това число и на джумано, изпълнявайки желанието на Бог, открило ѝ се във видение, те също да се приобщят към вярата.
Въпросните мистични пътувания се случват, докато тя се намира в екстаза на най-дълбоките си молитви, когато необикновено ярка светкавица я заслепява, а веднага след това изненадващо се оказва отвъд океана, продължавайки обаче да присъства телесно в своята обител в Агреда.
Коя е Дамата в синьо?
По-късно за необикновените ѝ преживявания научава нейният духовен изповедник отец Себастиан Марсила де Агреда, а впоследствие и началството му, което през 1628 година се свързва с епископа на Мексико, Франсиско Мансо-и-Зонига, изпратил на свой ред писмено запитване до духовния наместник на Ню Мексико във връзка с мисионерската дейност на някаква млада монахиня в северните райони на Нова Испания (земите на Западен Тексас и Източно Ню Мексико).
Запитването достига до Ню Мексико непосредствено преди делегация от няколко десетки индианци джумано да пристигне във францисканската мисия през юли 1629 година, за да поиска религиозни учители.
Индианците показват елементарни християнски познания, за които обясняват, че са получени от млада бяла жена със синьо наметало, появяваща се периодично сред племето им, а след това внезапно изчезваща, оставяйки им различни подаръци – броеници, чаши, разпятия и венци от рози.
Тайнствената жена, която индианците наричат Дамата в синьо, проповядва на собствения си непознат език, но въпреки това местните я разбират напълно, а и тя тях, а освен това многократно лекува раните и болестите им.
Малко след това към земите на племето джумано тръгва експедиция, водена от Хуан де Салас, която пристига в Югозападен Тексас и покръства две хиляди местни жители, които заявяват, че Дамата в синьо вече ги е известила за пристигането им.
Доказателствата:
През 1630 година в Испания се завръща бившият духовен наместник на Ню Мексико Алонсо де Бенавидес, който информира за Дамата в синьо и нейната дейност в северноамериканската колония францисканския епископ на Висео Бернардино де Сена. Последният обаче е вече добре запознат със случая и още преди няколко години лично е посетил Мария де Хесус в манастира ѝ в Агреда.
През 1631 година същото прави и Де Бенавидес, който решава да се убеди в истинността на разказваното от монахинята относно нейните мистични пътувания до Новия свят.
За целта той ѝ задава много въпроси, свързани непосредствено с Нова Испания, местните индианци и тамошната францисканска мисия, чиито отговори го оставят буквално без думи, тъй като само човек, лично пребивавал по онези места, би могъл да бъде дотолкова точен в описанията си.
Мария де Хесус разказва с детайли за традициите и обичаите на местните племена, назовава селищата им и описва конкретни мисионери и индианци.
Тя показва на Де Бенавидес дневника си, в който подробно са описани стотиците ѝ пътувания (повече от петстотин по думите ѝ) до Нова Испания, а така също му разкрива вече известния факт, че благодарение на напътствията ѝ хора от племето джумано са успели да се свържат с францисканската мисия в Ню Мексико, изминавайки 300 мили, а впоследствие монаси ги посещават и покръстват.
След тази вълнуваща среща за Де Бенавидес вече не остава съмнение, че Мария де Хесус е непознатата, разпространявала по време на своите мистични пътувания християнството сред местното население в испанската провинция отвъд океана в продължение на единадесет години. В това го убеждават не само думите ѝ, но така също и цялостното ѝ необикновено духовно излъчване.
Мария де Хесус напуска този свят през 1665 година, като се разказва, че след смъртта ѝ на гроба ѝ се случват голям брой чудеса, а пък тялото ѝ не се разлага през вековете. Няколко години по-късно започва процес за нейното причисляване към лика на блажените (беатификиация), който обаче не е завършен.