Тайната на вечно горящите светилници в древността:
Една от големите мистерии на древността е свързана със съществуването на тайнствени светилници, горели без прекъсване стотици и дори хиляди години.
В много антични и средновековни ръкописи се говори за тези загадъчни прибори за осветление, светили без каквито и да било източници на енергия в продължение на векове и които нищо не е можело да угаси. Явление, което не би могло да бъде обяснено с добре известния процес на горене в природата, за който е необходимо наличието в подходящи пропорции на кислород, запалимо вещество и източник на топлина.
Исторически сведения:
- За такива необикновени светилници пишат в съчиненията си редица авторитетни автори от различни епохи: древногръцкият историк Плутарх (видял подобен неподвластен на стихиите светилник, висящ над вратите на храма на Юпитер Амон в Египет, и впоследствие го описал подробно в произведението си „De Defectu Oraculorum“), древногръцкият писател и пътешественик Павзаний (разказващ за златен светилник в атинския храм на Минерва, създаден от учения Калимах, който можел да гори без гориво или подрязване на фитила цяла година), както и свети Августин Блажени (пишещ за „дяволски“ светилник, намиращ се в египетски храм, посветен на Венера, чийто пламък не можел да бъде угасен дори с вода и вятър). Твърди се, че вторият цар на Рим, Нума Помпилий, е създал вечно горяща светлина в религиозен храм, а при император Юстиниан I Велики през VI век подобен светилник, горял в продължение на над половин хилядолетие в специална ниша над градската порта на Едеса (Антиохия), унищожен от войници. Такива прибори са намирани в саркофага на Полант (сина на Евандър, обезсмъртен от Вергилий в неговата „Енеида“) през 1401 година, в безименна мраморна гробница на остров Несида в Неаполитанския залив през 1550 година, в гробницата на Тулиола (единствената дъщеря на прочутия римски оратор Цицерон) през XVI век, в гробниците на Кристиян Розенкройц и Констанций I Хлор (баща на император Константин), в подземни светилища в Индия, Япония и Тибет, в подземни пещери на древноегипетската столица Мемфис и на много други места.
- Създаването на тези тайнствени светилници се приписва на цивилизацията на древните египтяни, превърнала ги в изключително важен елемент от религиозните си учения. Те считали, че астралната душа продължава да пребивава около мумията три хиляди години, свързана чрез магична нишка, която можела да прекъсне само чрез собствените ѝ усилия, а вечно горящият светилник (символизиращ нетленния дух) щял да накара по-материалистичните души да се разделят със земното си жилище, за да се съединят завинаги с божествената си същност. Поради тази причина в гробниците на по-богатите египтяни се поставяли именно такива прибори, които неизменно угасвали, когато иманяри нарушавали покоя им през хилядолетията.
Възможното обяснение:
Впоследствие интерес към този необичаен феномен започват да проявяват алхимиците, които считат, че той е напълно възможен, защото според тях в природата съществуват определени вещества, способни да противостоят на огъня, без да изгарят или угасват. Съществуват многобройни свидетелства на алхимици, посветили години от живота си на този вид опити, стигайки в крайна сметка до заключението, че подобни светилници действително могат да съществуват.
През XVII век ученият йезуит Афанасий Кирхер прави опит да обясни този загадъчен феномен, предлагайки една интересна хипотеза. Главно място в нея заемат богатите находища на асфалт и нефт в Древен Египет, чрез които жреците захранвали с гориво през тайни тръбички вечните светилници, използвайки и огнеупорни азбестови фитили. Именно това според мнозина изследователи е и най-вероятното обяснение на привидно свръхестествената загадка, занимавала умовете в продължение на хилядолетия, макар че самият Кирхер така и не успява да създаде това вечно гориво по време на химичните си експерименти. Тази теория може да обясни внезапното угасване на светилниците, когато са били вземани в ръка или пък премествани от едно място на друго, но пък не се отчита един друг любопитен факт – при болшинството от тях е липсвал какъвто и да било фитил.
Английският лекар и философ от XVII век Томас Браун предлага друга теория, според която светилниците са горели в продължение на векове благодарение на някакво специално вещество, което не е отделяло изпарения, чиято точна формула е вероятно завинаги изгубена във времето. Подобна хипотеза се поддържа и от много други учени, някои от които дори правят неуспешни опити да се сдобият с въпросното мистериозно вещество, а впоследствие да създадът и светилник, който да се захранва с него за неопределен период по подобие на древните светилници.
Някои средновековни учени йезуити пък се опитват да обяснят природата на загадъчния феномен от гледна точка на концепцията за безсмъртието на човешката душа. Според тях в древните светилници не е имало нито масло, нито нефт или фитил, а е била „заключена“ жизнената сила или душата на починалия, която те сравняват в писанията си с миниатюрно сияещо слънце, представляващо частица от вечния Бог, сътворил всичко чрез Небесния огън. В подкрепа на тази необичайна хипотеза се посочва това, че в древността всички вътрешни органи на покойника са били изваждани внимателно от тялото му и поставяни в специални съдове, които впоследствие са оставяни в непосредствена близост до саркофага му. При това към тези органи те причислявали и още един, наричан от тях „божествена искра“, „вътрешен огън“ и „огън на сърцето“, който вероятно е бил именно безсмъртната човешка душа.
До наши дни не е достигнал нито един запазен светилник, а само отделни фрагменти, които не дават на учените каквато и да било информация за точния начин, по който те са функционирали. Въпреки това обаче общото мнение е, че съществуването им не е възможно, тъй като то влиза в противоречие с някои от най-фундаменталните химични и физични закони в науката. Все пак се допуска, че наличието на необичаен състав или някакви неизвестни реакции е позволявало тези светилници да горят в продължение на много голям период от време, но в никакъв случай не и вечно.